Какво има Израел в своя арсенал, който би могъл да използва срещу Иран?

В петък сутринта иранската противовъздушна защита смъкна три дрона над централната си провинция Исфахан.

Иран към момента не е оповестил резултатите от своето следствие на случая, само че Съединени американски щати споделиха първоначално, че Израел е почнал офанзивата. Израел не е коментирал, макар спекулациите, че той стои зад това.

Наблюдателите обаче чакаха израелска офанзива против Иран като последваща частица във верига от ескалация, която стартира с офанзива на 1 април против иранската задача в Дамаск, за която Иран упрекна Израел.

Вторият беше изстрелването на Иран от 331 дрона и ракети към Израел в събота вечерта в добре хореографирана офанзива, което породи упования за израелски отговор.

Но в случай че Израел трябваше да удари Иран, по какъв начин щеше да стане това?

Израел възнамерява удари против чувствителни ирански обекти от десетилетия, само че този отговор би трябвало да бъде стеснен, част от кодирания дипломатически и боен разговор сред Иран и Израел.

Израел ще би трябвало да удари цел с висока стойност, само че не толкоз скъпа, че да оправдае спомагателен боен отговор от Иран и да тласне ескалацията в цялостен спор.

И по този начин, какви са изборите на Израел?

Въздушни удари

Двете страни са на повече от 900 км (560 мили) една от друга в най-близката си точка, като множеството военни бази и нуклеарни обекти на Иран са на повече от 2000 км (1243 мили) от Израел.

За удари надълбоко в Иран ще бъдат употребявани стелт самолети F-15i Ra’am и F-35i Adir.

И двата самолета са усъвършенствани за далечни дистанции, само че въпреки всичко ще би трябвало да заредят гориво, в случай че не поемат по най-кратките направления до ирански цели покрай границата. Маршрутът също би бил сложен.

Малко евентуално е Саудитска Арабия или Йордания да дадат позволение на Израел да прелети през тяхното въздушно пространство, с цел да нападна Иран, тъй като това може да ги въвлече в евентуален спор и има положителни шансове да подпали вътрешното мнение, което към този момент е настроено против израелското война против Газа.

Полетът надолу по Червено море и към Йемен и Оман, с цел да се нападат цели в Южен Иран, би означавал пътешестване от 4700 км (2920 мили), преди израелските самолети даже да доближат иранското крайбрежие.

Най-бързият път за офанзива на цели в северната част на Иран би бил през Сирия и Ирак. Израелските военновъздушни сили ще би трябвало да подтиснат въздушната защита на Сирия или посредством заглушаване, или посредством хакерска атака, както през 2007 година, когато Израел унищожи това, което съгласно него беше нуклеарен реактор, който се изграждаше в Сирия. Предварително Израел „ изключи “ огромна част от радарната мрежа за противовъздушна защита на Сирия.

Техника като тази може да се употребява единствено в стратегически значими моменти като огромен въздушен удар или при започване на спор. Дори в случай че Израел към момента може да направи това, е доста малко евентуално да „ покаже ръката си “ и да разкрие огромна дарба.

Разширен обсег

Външните резервоари за гориво, добавени към изтребителите, могат доста да разширят обсега им, само че биха ги предиздвикали да се демонстрират на радарите на врага.

Има известия за проектирани от Израел резервоари за гориво, които могат да бъдат инсталирани на техните F-35 Adirs, което към момента ще им разреши да останат умерено скрити и невидими за радара.

Танковете, които ще бъдат изхвърлени по-късно, ще разрешат на самолета да доближи и унищожи цели доста по-дълбоко в Иран, да се върне в родните си въздушни бази, без да бъде забелязан, и да лети без помощ от нормалните съпътстващи самолети, нужни за заличаване на радара и защитавайте изтребители-бомбардировачи от други изтребители.

Планът към момента ще бъде комплициран и, както всички комплицирани проекти, предстои на неуспех в най-слабото звено. Лош шанс или усъвършенстван радар, който иранците към момента не са разкрили, може да способства за свалянето на израелски самолети – не посланието за непобедимост или възмездие, което Израел желае да изпрати.

Военноморската алтернатива

Израел има разполагаем пет подводници от клас Dolphin, немски дизел-електрически подводници, които работят безшумно и са идеални за крайбрежни интервенции.

Две от най-новите подводници, основани за Израел, имат AIP или без значение от въздуха задвижване, което значи, че могат да останат под вода седмици наред, до момента в който дебнат евентуални цели.

Една от по-очевидните цели е Behshad, команден транспортен съд за събиране на разследваща информация, който принадлежи на Ислямската революционна армия на Иран (IRGC). Той беше в морето от три години и до неотдавна беше позициониран в устието на Червено море покрай протока Баб ал Мандеб.

Беше подредено да се върне в пристанището и сателитни изображения го сложиха тъкмо пред военноморската база в Бандар Абас, тъкмо в границите на Ормузкия пролив.

Корабът към този момент е в домашни води и е предпазен от брегова отбрана, само че не е невредим. Подводниците от клас Dolphin са въоръжени с вид за нахлуване по суша на крилатата ракета Popeye, Turbo Popeye, с обхват от 200 км до 350 км (124-217 мили) и с опция за изстрелване под вода през торпедните тръби на подводниците.

Подводниците Dolphin са част от нуклеарното въздържане на Израел и има известия, че версията на Popeye има обхват от 1500 км (932 мили), а най-новата версия на усъвършенствания клас Dolphin има VLS (система за отвесно изстрелване) в своето платно, което разрешава изстрелването на по-дълги ракети, които биха подържали повече гориво и затова имат по-голям обхват.

Би било доста по-лесно да атакувате ирански крайбрежни цели от интернационалните води, след което да се потопите и да изчезнете. Отново задачата би трябвало да е задоволително огромна, с цел да изрази своята позиция, само че не задоволително огромна, с цел да провокира отговор от Иран.

Това са двете действителни варианти. Всяко друго военно деяние, като да вземем за пример потреблението на сили за специфични интервенции – израелски ботуши на иранска земя – има късмет за ескалация на спора.

Истинският въпрос е дали Израел ще рискува пълномащабна война, до момента в който към този момент се бие на два фронта, една война в Газа и постепенно разгаряща се борба с ливанската Хизбула.